Театър в библиотеката

Мрачен, дъждовен следобед. Мирис на стари книги и академичен дух. Театрално представление. В библиотеката!
Не винаги, когато две любими неща се съчетаят, се получава добре (справка: шоколадът с вкус на люти чушки).
В този конкретен случай, обаче, очакванията ми (а те не са малки) бяха надминати.
Едва ли има по-удачен саундтрак за спектакъла „Кълбовидна мълния” от бурята навън. Едва ли има по-приятен декор от книгите на Университетска библиотека към ВТУ. Едва ли има и по-подходящи актьори от Иван Митев и Албена Костова. Първокласна, професионална игра – без маниерничене, безсилни крясъци, преувеличения. Неподправеният хумор беше точно премерена доза и поднесен блестящо. Рядко ми се случва (за жалост) да изпитам такова пълно удоволствие от перфектната хармония – обстановка, текст, актьорско присъствие.
В „Кълбовидна мълния” на Иван Радоев се представят паралелно коренно различните тревоги на съпруг и съпруга с дългогодишен брак. Той – чиновник-мухльо, недоволен от съдбата и себе си, в непрекъсната борба със собствените си слабост, предразсъдъци, страхове и винаги губещ битката. Тя – влюбена (както изглежда споделено) в началника на съпруга си, самотна, бягаща от скуката на ежедневието и невзрачната си професия чрез трескаво преминаване „ от едно състояние в друго”. След серия от монолози всеки от тях става симпатичен по своему и някак си естествено публиката започва да се надява на happy end.
Безкраааайно съм далеч от претенциозното „критик”, но понякога обичам да мисля за себе си като за ценител на театъра. И ако трябва да дам определение на тази постановка, то би било вкусово: сладко-горчива “bitter sweet symphony“. С удоволствие ще отида отново на същото представление. И този път ще взема повече приятели с мен (уточнение: след „Свекърва” вече не каня така смело).

Гост автор: Martinique

 The Verve – Bitter Sweet Symphony