Да бъдеш Родител!
юли 14
Нежност, обич, любов, топлота, привързаност, отдаденост, трепет, очакване, радост, вълнение, безпокойство и безгранично щастие. Не стигат думите и тяхното съдържание, за да се опише едно велико чувство – да бъдеш Родител! Такъв, който се ражда заедно със своето дете и се учи всеки ден заедно с него!
Малко същество, което се побира в двете ти шепи. И усещането, че държиш собственото си сърце. Две големи сини очи, които те гледат още от първия миг толкова настоятелно и поглъщащо. Ти си целият свят за тях! Руси меки къдрици и звънлив детски смях. Две малки ръчички, които се протягат, за да те сграбчат. Първи звуци, движения, зъбчета, думички, крачки… Всичко е толкова задъхващо… Искаш да запомниш всеки един миг и да го запазиш завинаги в себе си. Но днешният ден е още по-вълнуващ от предишния. А утрешният?! Никой не знае. Бъдещето е по-непредвидимо и разтърсващо от когато и да било.
Един нов живот, който обгръща всичко и всички около себе си. Но не те задушава и не те притиска, а те кара да искаш още и още от тази чистота на чувствата, емоциите и преживяванията. Неповторимо и неописуемо…
p.s. По случай първия рожден ден на моята дъщеря 
Заставам зад всяка твоя дума, Мон!!!
„Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Ник…ога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах се и отивах на работа.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите „манту“, „коластра“, „дефтерит“.
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как бебе суче почти денонощно и ме ползва за залъгалка.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем и имах време да сънувам.
Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка и целият ми цвят се промени…към по-добро!“