АнгелЪт на Ваня Щерева

Подчертанията са много странно нещо.
Веднъж влезли под чертата, няма мърдане от там. Влизат и под кожата, и в живота ти, и в главата, в преживяванията ти влизат, преплитайки се със спомените.
Най-любимата ми част от четенето е тази, в която обръщам последната страница, виждам гърба на корицата и се връщам в началото, за да видя нейните отпечатъци върху мен. И след всеки път установявам, че ставам все по-прозрачна за книгите.

Ето какво  Ваня Щерева и нейният Ангел оставиха по страниците:

***
Човек в различни етапи от живота си е глупав, по-глупав, най-глупав. И нещата винаги вървят във възходяща посока – му казах в пика на тази моя любов, когато неговият видимо попреминаваше, а аз смятах това за началото на най-голямата му грешка – Аз сега съм във фазата „най-“. После вече не знам какво следва.
- После следва среща с Всевишния – предположи той.
- Е, значи ти в момента си в среща…

***
Имаше право Ваня, но пък моята интуиция е по-права от всички други правилни заключения.

***
Тогава Мишо ми каза, че ако човек иска нещо, намира начини. Че трябва спешно да се заема със себе си. Че съм се обезличила. Че съм се опитвала да му бъда принадлежност на Павел. Че той мен ме има. Но аз себе си нямам.

***
След време напрежението се разми и всичко влезе в старото спокойствие. Не бях забравила обидата, но впрегнах сили в мислене. Как да се запозная със себе си? Как да изкарам отвътре онова, което смятам, че природата ми е дaла, а аз го оставям ей така да си се крие?

***
Любовта винаги е нещо, затворено в буркан. Въпрос на избор е дали ще ядеш нещото бавно, малко по малко, да ти изкара по-дълго време, или ще му се нахвърлиш, ще го налапаш на един дъх и ще преядеш. Така или иначе, бурканът винаги свършва.

***
Изобщо, всичко, което ни се случва, е невидимо свързано.

***
Човекът отсреща не знаеше кой стои зад името Черешка, с което се представях. Аз също не знаех кой е той. След дългите разговори беше късно да се върнем назад. Когато си измислиш образа, спираш да забелязваш подробностите.

***
Излъгах го. Нямах никаква връзка. Просто бях видяла Ангел. И го разпознах.

***
Само по себе си едно обичане е скучно. То може да се изчерпи само с една дума: ОБИЧАМ.
А пък гледай колко книги за любовта се изписват…
Обичах така, че после да не мога да обичам друг.
Обичах тревожно. (Така не бива да се обича.)
Обичах завинаги. (И така не трябва май.)

***
К’во му има, к’во му има… Водка му има…

***
Две готини мацки си седят вкъщи и си говорят за квантова физика… Е, това няма нищо общо с никой блудкав сериал. Беше по-лошо. Но на нас ни харесваше. По-добре, отколкото да кипим от емоции по някакви безсмислени типове, да се самонавиваме, както правят приятелките. Различността на спокойствието ни носеше онова, дето му викат „Аз съм си най-важен”.

***
Как лесно се сменят желанията… Понякога смяната трае един синьо-зелен поглед. Като в амортизирано стихотворение. Синьо-зелен… И само един…

***
Случайните минувачи през нашите кадри никога не преминават случайно. Просто нещо е липсвало на кадъра. И те влизат там, за да го напълнят.

***
Търпелива съм. А и времето някак занулява спомените.

***
… Да бях без късмет, не е. (…) Станах известна, хората ме обичат, имам пари, имам прекрасни деца.
Прекрасни мъже нямах. Но мислех, че не е късно. Изглеждах доста под реалните си години. Бях забавна, всички се стараеха да бъдат около мен. Нищо не ми липсваше. Освен Ангел.
Дъното. Ей това беше дъното.
Кое е по-добре? Произведени любови с моя кратък срок на годност или моята любима несъстояла се прегръдка? Да преживееш нещо, дори да свърши не навреме, или изобщо да не преживееш?

***
В стремежа си да се покажем колко сме по-важни от другата, никога не си даваме сметка, че нараняваме. И че битката за важност е най-глупавото нещо.

***
Първият шок винаги те държи силен. Малко по-късно увяхваш и умираш.

***
… защото жените са лоши и за едната любов с дявола се свързват, пък за после, че адът ги чака, хич и мисъл не отварят…

***
Някакъв генетичен експеримент си провежда някой с нас… – беше казал Ангел – Направени еднакви и оставени да се види дали ще се намерят…

***
Никой не знае кога ще го застигне безпомощността.

***
Кой можеше да изчисли гадното? И не е ли супер нелогично, че всъщност хубавото докарваше гадното? Хубави торти и после шкембета…

***
Никога не търся вината далеч от себе си, тя си е при мен винаги, това поне си го научих. Аз не обичам да търся вина, Ангеле. Защото и да я намеря – все тая – белята и раните са налице…

***
Как е прегърнато повече от всякога?
И аз не знам как. Но ми е невъзможно толкова време без теб… Онова летящото в корема се движи по цялото тяло, препъва се в гърлото и се превръща в болка. Шантава работа.

„Трябва много да внимаваме, когато поставяме пълен член зад нечие име…“

Татко, Аз и АнгелЪТ
Ваня Щерева
2009, Развитие Холдинг КДА